Първото нещо, което помнеше беше падането. Бяха го пратили Тук с цел. Каква? Не знаеше. “Когато си готов – ще разбереш.” бяха му казали Те. Та какво можеше да търси той, едно демонично създание, между Тях – хората. Как можеше да учи от тези същества. Техните чувства бяха толкова сложни и разноцветни. Можеха да се сравнят само с красивата дъга, която се появяваше след дъжд. Същата тази дъга на която той обичаше да седи и да размишлява. Мястото където Той беше себе си.
Отвори очи. Шумовете го обгърнаха от всякъде. Малки дребни хора го подминаваха вглъбени и забързани в своите животи. Как можеха те да не осъзнават какви щастливци са те. Как можеха да не осъзнават, че притежават нещо безценно. Той им беше отредил правото да са щастливи. Нещо, от което беше лишил Него. Защо ?
С какво го беше заслужил ?
Хората. Не им завиждаше, радваше се за тях. Макар и да не разбираха колко специални са те, те живееха щастливо своя живот.
Влюбена двойка, хваната за ръце, го подмина. Щастливци. В погледите им се четеше ненадмината любов. Те притежаваха всичко.
Той си спомни очите й. Същите тези очи, в който беше потънал. Същите тези очи, който бяха първото нещо, което запомни когато попадна тук.
Тези очи, който го погубваха, тези очи, който му даваха всичко. Той беше готов да се отрече от всичко за тези очи. Какво беше това ? Той, демонът, да се поддава на такива елементарни чувства. Любов ли бе това ?
Ангелът на смъртта отърси глава. Как може Той да го праща тук с задачата да сее смърт. Как може да навреди на тези нежни създания. Та нима той не вижда колко ценни са те. Не, той не можеше да допусне това. Той отказваше да се подчини. Именно затова беше прогонен. Падналият ангел беше прокуден дори от своите. Нямаше нищо, освен черната си душа. Докато не се появи Тя.
Погледите му отново се срещнаха.
Той отново падаше, но този път в тях, този път падаше в нещо прекрасно.
Сега той разбра. Той беше тук не за да бъде отритнат, той беше тук на изпитание. Беше пратен за да се види дали може да му се вярва. Беше пратен тук с цел да сее смърт. Но той сега беше открил една по-висша цел. Тя му беше дала така копнеещата от него възможност. Той сега имаше за цел да обича.
- Самаел….
За първи път името му носеше нещо различно от ужас, смърт и нещастие.
И
